Това е малко по-мечта-поп/атмосфера, отколкото обикновено слушам, но нещо за него се получи и поддържаше ушите си докрай. Може би това е малкото Дъби процъфтява или начинът, по който всеки толкова често, без да се предупреждава, че се прокарва, че е танцуващ, но тогава, също толкова бързо, се отдръпва. Да, това е. Албумът флиртува с мен.
Добри неща.